Р Е Ш Е Н ИЕ
№03.10.2019 г.гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТОКРЪЖЕН СЪД І-виВъззивен граждански състав
На 24 септември 2019 година
В откритозаседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар Л. Р.
като разгледадокладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №202 по описа на 2019 г., за да се произнесе взепредвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на О.М.Ю. ***, чрез пълномощник адв. Д.Д. *** против Решение №315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, с което е прието за установено по отношение на О.М.Ю., че съществувавземането на „Юробанк България“ АД, произтичащо от договор за издаване накредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004г. в размер 4508,51 лв., от коитоглавница 3243,25 лв.; възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода 23.07.2004 г.– 11.06.2018 г.; мораторна лихва 343,23 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.;такси 260,94 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва отдатата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за коитосуми е издадена Заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на паричнозадължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС, и еосъден въззивника да заплати на насрещната страна деловодни разноски в исковотопроизводство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. по описа наЯРС.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, същественонарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Твърди се, че по делото няма представен сключен договор между въззивникаи „Бългериън Ритейл сървисиз". Сочисе, че съгласно изложените обстоятелства в Договор за издаване и ползване накредитна карта от 23.07.2004 на картодържателя е била предоставена кредитнакарта с кредитен лимит от 3504,19 лв. Съгласно първото месечно извлечение от05.08.2004г, кредитния лимит бил в размер на 3400 лв., а годишната лихва кактопри покупки така и при теглене в брой е от 19.90 %. Сочи се, че въззивникът никога не е получавалмесечни известия, а винаги е погасявал суми в размер от 50-100 лв., но през всичките години, когато са заплащанивноските, цялата сума отивала за погасяване на лихвата, и таксите, а главницатаси стояла една и съща. От представения „договор" никъде не се виждало писмено да е биладоговорена възнаградителна лихва. Твърдисе също, че са нищожни, като неравноправни са клаузитена чл. 12.1 чл. 12.2 от Общите условия, уреждащи възможността за увеличаване налихвените проценти, въз основа на премия, предвиждащи друг променлив лихвен процент; даващи право на Банката да променяанюитетната вноска по нейна преценка, създаващ привилегията на Банката да повишавалихвата при промяна условията на финансовите пазари. Посочените уговоркиот Договора,/ако имало такъв/ и Общите условия, били неравноправни, съгл. чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като промяната на лихвата и на таксите на Банката зависелаизцяло от волята на Банката. Никъде не билопосочено,че годишната лихва при покупки и теглене в брой е 19.90 %. Твърди се,че „договорът" с лихва от 19.90 % годишно е сключен при неизгодни условия,доколкото се погасят само лихви, които се начисляват без да бъдат посочени.Твърди се, че същият и клаузата за лихвата са нищожни, поради нарушение надобрите нрави. Сочи се, че съдът не приел и възражението за погасителна давностза лихвата. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложенив жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн.чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство преддвете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата странаоспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда отпороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстватна събраните по делото доказателства. Оспорват се възраженията срещу исканаправени с жалбата. По подробни съображения посочени в отговора се претендира,потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски предвъззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържажалбата.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установиследното:
По подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749 заявление, ЯРС е образувалч.гр.д.№2946/2018 г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,разпореждайки на длъжника О.М.Ю. *** да заплати на кредитора, сумата 4508,51лв., от които: главница 3243,25 лв. по договор за издаване на кредитна карта„EUROLINE" от 23.07.2004г.; възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода23.07.2004г. – 11.06.2018г.; мораторна лихва 343,23 лв. от 23.07.2004г. до24.07.2018г.; такси 260,94 лв. от 23.07.2004г. до 24.07.2018г., както изаконната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане навземането, както и да заплати разноски взаповедното производство.
Тъй като, длъжникъте бил уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, в едномесечния срок отуведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК заустановяване съществуването на вземането си.
Пред ЯРС е било представено Заявление за издаване на кредитна карта„EUROLINE" до „Бългериън ритейл сървисиз“АД от О.М.Ю. от 23.07.2004 г., вкоето последни е посочил данни за себе си, своята заетост и финансовосъстояние, декларирал е, че посочените от него данни са верни, информацията епредставена от него доброволно и е съгласен тя да бъде използвана да нуждите накредитната сделка, както и че е запознат с Общите условия на договора ивъзможността, че може да бъде отхвърлено заявлението му за издаване на кредитнакарта. Видно от Заявлението, същото е било подписано от Ю., като това не сеоспорва от него. Към заявление са приложени ОУ за издаване и използване на карта „EUROLINE" на „Бългериън ритейлсървисиз“АД, които картодържателят е декларирал, че са му известни. В чл. 15 отсъщите е предвидена възможност за прекратяване на договора от страна надружеството, и за обявяване на картата за невалидна, когато картодържателят нее изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения.В ОУ са посочени и договорките между страните относно сделки в търговскиобекти, транзакции чрез АТМ, теглене в брой в качеството на кредит, кредитенлимит, месечни извлечения, погасяване на задълженията, възнаграждения,обезпечения и т.н. Пред ЯРС ищецът е представил и извлеченията относнотранзакциите и извършените от ответника плащания, за периода 27.07.2004 г. –28.05.2018 г.
Видно от Договор за продажба на предприятиеот 24.03.2005г., „Бългериън ритейл сървисиз“АД е продало на „Българска пощенскабанка“ АД /предишното наименование на „Юробанк и Еф Джи България“ АД,понастоящем „Юробанк България“ АД/ предприятието си в неговата съвкупност,включително и отношенията по процесния договор за кредитна карта.
С нотариална покана „Юробанк България“ АД е уведомила О.М.Ю. за това, че към 21.03.2018 г.същият е в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения от29.06.2017 г. и 29.07.2017 г., дължими по договор за кредитна карта„EUROLINE", с което е нарушил ОУ по сключения договор. Поради това и наоснование чл. 15.1.а от ОУ и чл. 60, ал.1 от ЗКИ, банката е обявила цялотозадължение към 30.04.2018г. в размер на 4299,36 лв. за незабавно изискуемо идължимо и е заявила, че прекратява действието на договора. Ю. е бил уведоменсъщо, че следва да счита писмото за предсъдебна покана за доброволно изплащанена задълженията. Нотариалната покана е била връчена на Ю. на 11.06.2018 г., пореда на чл. 47 ал.5 от ГПК, видно от удостовереното от Нотариус Д. Л., по протокол от същата дата и уведомление от 24.05.2018г., заедно с данни от Г. Р.Ю., бивша съпруга за това, че лицето не живее на адреса отедна година и на нея не й е известно къде пребивава.
С оглед установяване на размера назадължението на ответницата, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението,общият размер на усвоените суми по договор за издаване на кредитна карта„EUROLINE" от 23.07.2004г. за периода 27.07.2004г. – 15.01.2017г. е бил9671,97 лв., от които 252,81 лв. – покупки на ПОС терминал; 698,71 лв. –покупки на вноски; 8720,45 лв. – теглене в брой. Видно от заключението общиятразмер на направените 123 броя погасителни плащания към „Бългериън ритейлсървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД за периода 24.08.2004 г. – 16.05.2017 г. еобщо 14066,40 лв., като с постъпилите суми са били погасени, както следва:такси 1247,58 лв., възнаградителна лихва 4987,86 лв., лихви за просрочие – 655,73лв., застрахователни премии – 746,51 лв. и главница – 6428,72 лв. Споредзаключението, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –30.07.2018 г., размерът на неплатенотозадължение е общо 4508,51 лв. от които главница 3243,25 лв.,възнаградителна лихва за периода 16.05.2017 г. – 11.06.2018 г. – 676,12 лв.,мораторна лихва за периода 09.06.2017 г. -27.07.2018 г. – 343,23 лв. и такси запериода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. – 245,91 лв. Вещото лице е посочило, чепри договор за издаване на кредитна карта, погашенията не се извършват съгласнопогасителен план, а на база месечни извлечения, в които е посочен размерът надължимото минимално плащане, както и общият размер на задълженията за периода.Вещото лице е посочило, че кредиторът не е увеличавал едностранно лихвенияпроцент по договора, като прилагания от кредитора лихвен процент по договора е18,5 %, така както е посочен в ОУ. В съдебно заседание пред ЯРС, вещото лице е уточнило,че макар в приложените по делото месечни извлечения лихвеният процент да е 19.9%, при справака в ищцовата банка е установено, че действителният прилаганлихвен процент през цялото време на ползване на кредитната карта е посоченият вОУ – 18.5%. Разликата ВЛ-це е обяснило стова, че при подготвяне на материалите по делото и разпечатването на месечнитеизвлечения, системата на банката е взела действащия към момента лихвенпроцент,– 19.9 %. В заключението си вещото лице е посочило също, че възнаградителната/договорната/ лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва зазабава.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правниизводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата едопустима, а разгледана по същество се преценява, като частичнооснователна по следните съображения:
ОтССЕ се установява също, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,че задължението по процесния договор, било общо - е общо 4508,51 лв. от коитоглавница 3243,25 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/, възнаградителналихва за периода 16.05.2017 г. – 11.06.2018 г. – 676,12 лв. /при посоченавъзнаградителна лихва в заявлението- 661,09лв./, мораторна лихва за периода09.06.2017 г. -27.07.2018 г. – 343,23 лв. /съвпадаща с претенцията позаявлението/ и такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. – 245,91 лв. /припосочени такси в заявлението- 260,94лв./
Въпреки дадената от съдавъзможност, по делото не се представиха доказателства, че процесните суми посоченив заключението на ССЕ не се дължат, респ. че са били заплатени от въззивника,или такива които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства,които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявенияустановителен иск в частта му, касаещ главницаот 3243,25 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/, възнаградителна лихваот 661,09лв. /при дължима според ССЕ - 676,12 лв./, мораторна от 343,23 лв./съвпадаща с претенцията по заявлението/ и такси за периода 26.05.2017 г. –27.07.2018 г. - до размера 245,91 лв. /посочен в заключението на ССЕ/, правилно е бил уважен отпървоинстанционния съд и решението в тази му част, следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъдеотменено, в частта му, в която е бил уважен иска за установяване на размера надължими такси за периода 26.05.2017 г. –27.07.2018 г. - в разликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., и иска в тазиму част, като недоказан по размер, искът следва да бъде отхвърлен.
При това положение, първоинстанционното решение, следва дабъде отменено и в частта му, в която О.М.Ю. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АДразноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. в разликата над 553,68лв. до размера 555,53лв., и разноски впървоинстанционното производство в разликата над 1240,12лв. до размера 1244,27лв.
Неоснователное възражението направено в жалбата, че между страните липсва валиден договор заиздаване на кредитна карта, тъй като такъв не бил приложен към доказателство по делото.Правилно първоинстанционния съд е приел, че от Заявлението за издаване накредитна карта, и ОУ за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ и оттяхното съдържание, се установява, че праводателят на ищеца и ответника Ю. сасключили валиден договор за издаване на кредитна карта на 23.07.2004 г. Източник на процесното правоотношение саустановените от праводателя на ищеца Общи условия за издаване и използване накарта EUROLINE. Общите условия са приети откартоиздателя отнапред за сключваните от него сделки по издаване на кредитникарти, на основание чл. 298 от ТЗ и с оглед търговското му качество. Липсваттвърдения по делото, страните да са постигнали уговорки в допълнение или вотклонение от договорните клаузи в Общите условия. Въззивникът, в качеството муна клиент на услугата, е направил писмено волеизявление, че е запознат с Общитеусловия и ги приема, като няма данни за извършено от негова страна оспорване насъщите. Тези фактически констатации дават основание да се приеме, че е налицеизискването, предвидено в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ като условиеза задължителната сила на сделките при общи условия.
Налице е писмено съглашение, изразяващо се в заявление, скоето е поискано издаване на кредитна карта при конкретни параметри, както иподробно договорени условия за издаването и използването на тази карта в ОУ къмзаявлението- посочени са изрично дължимите по този договор такси и лихвени проценти,както при покупка, така и при теглене напари в брой. Установено е по делото, че кредиторът е предоставил накартодържателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3504,19 лв., покредитна карта „EUROLINE“ и този кредитен лимит е бил усвояван от въззивника поначина договорен в ОУ.
Настоящиясъдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице инеравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Клаузите в процесния договор сасъставени по ясен и недвусмислен начин. Относно приложението на чл.143 ЗЗП, първоинстанционния съдправилно е счел, че са спазени изискванията за добросъвестност и не се откриватзначителни наравновесия между правата и задълженията на търговеца - ищеца ипотребителя - ответника в клаузите напроцесния договор, като възражението на въззивника в тази насока се явяват неоснователни. Действащия към момента на подписване надоговора лихвен процент е посочен в приложение към Общите условия е бил вразмер както следва: лихвен % при покупки - 18,5 % и лихвен % при теглене на пари в брой- 18,5 %. Видно от заключението на ССЕ,прилаганият по кредитната сделка лихвен процент не е бил изменян през целияпериод на договора и е в размер, съгласно изначално уговореното, а именно -18,5 %. Неоснователно евъзражението на въззивника, че конкретния лихвен процент е неизгоден, тъй като,същият не е бил променян, а вещото лице е посочило и, че той не надвишаватрикратния размер на законната лихва за забава.
ЯОСсподеля извода направен от първоинстанционния съд, че характерът на договора заиздаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя първоначаленпогасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се възстановява принейното ползване и картодържателят може да ползва сумите от кредитния си лимитпо свое усмотрение в различни размери. По този начин се променя и сумата, коятоби следвало да се върне на кредитора, съобразно това какъв размер от кредита еползвал, какъв размер от него дължи да върне, респ. каква ще е и дължиматадоговорна лихва. Ето защо са неоснователни възраженията, че договорените месечни плащания са само залихва, но не и за главница.
Не е налице и погасяване на задълженията по давност.Давността за предявяване на вземането е започнала да тече от 11.06.2018 г. -датата на получаване на нотариалната покана от ответника за прекратяване надоговора, и от която дата вземането е станало изискуемо, и същата не е изтеклакъм момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК от страна накредитора в съда на 30.07.2018 г.
С оглед частичната основателност на жалбата в полза навъззивника, следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част отиска, от които: сума в размер на 2,17лв.- разноски в първоинстанционнотопроизводство и сума в размер на 0,47лв.- разноски във въззивното производство.
При този изход на делото в полза на въззиваемата странаследва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивнатаинстанция, по съразмерност а именно 652,53 лв.
Предвид изложеното, ЯОС
Р ЕШ И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/03.05.2019гпостановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, в частта му, в която основаниечл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е прието заустановено, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749,произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004г., както следва: за главница 3243,25 лв.; за възнаградителна лихва 661,09 лв.за периода от 23.07.2004 г. до 11.06.2018 г.; за мораторна лихва 343,23 лв. запериода от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; и за такси в размер на 245,91 лв. запериода от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата напостъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми еиздадена заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение почл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС.
ОТМЕНЯ Решение№315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, в частта му,в която основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, еприето за установено, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, сЕИК-000694749, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“от 23.07.2004 г. за такси за периода 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., вразликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., както и в частта му, в която О.М.Ю. е осъден дазаплати на „Юробанк България“ АД разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. в разликата над 553,68лв. до размера 555,53лв., иразноски в първоинстанционното производство в разликата над 1240,12лв. до размера 1244,27лв., и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749, иск справно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД в частта му, в която се иска да бъде прието за установено, че О.М.Ю. има задължение към „ЮробанкБългария“ АД, с ЕИК-000694749, произтичащо от договор за издаване на кредитнакарта „EUROLINE“ от 23.07.2004 г. затакси за периода 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., в разликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., за които еиздадена заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение почл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС
ОСЪЖДА О.М.Ю. ***, с ЕГН-**********, да заплати на „ЮРОБАНКБЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749 сумата 652,53 лв.-разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749,да заплати на О.М.Ю., сумата 2,17лв.- разноски впървоинстанционното производство и сумата 0,47лв.- разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.